Срещи и изложби


Литературна среща - посветена на книга на Костадин Демирджиев
24.11.2010г.

Народно читалище "Христо Ботев-1897 г."  - гр. Пазарджик съвместно с Териториален исторически музей и Социален съвет на бежанците от Беломорието организираха представяне на книгата на Костадин Кир. Демирджиев "Изтръгнати от корена" на 24.11.2010 г. от 16.00 ч. в изложбената зала на музея.
През 2008 г. К. Демирджиев по повод родова среща издава книгата "За да не се забравяме". През 2009 г. излиза втората му книга "Изтръгнати от корена", написана по повод провеждане на земляческа среща на изселниците и потомците им в родното му село Карлъково, Драмско ,в Беломорска Македония.
Срещата беше открита от секретарката на читалище "Христо Ботев-1897 г." Веска Минова с израза" Думите отлитат- написаното остава". Така и написаното от Демирджиев ще остане за поколенията. Поздрав за присъстващите в залата на музея бяха изпълненията на фолклорна вокална формация "Гергана" с худ. ръководител Ангел Ценов. Удоволствие беше да чуем песните "Ранилай мома", "Чула баба, разбрала" и "Дуйни ми, дуйни".
Пенка Николова, главен уредник на Регионалния исторически музей представи книгата и нейния автор.Тя сподели:" Искам да откроя някои от особеностите на историческото повествование на автора, които го правят ценно за нашата историография. На първо място това е обстоятелството, че авторът поставя в центъра на изложението си човека и рода. Целият текст изобилства с факти от конкретната история, бит, етнографска характеристика на населението от Беломорието. Посочването на конкретни фамилии уплътнява и измерва историческата събитийност, тя става близка и понятна за масовия читател. Близо половината от повествованието е посветено на българските родове в с. Карлъково. Проследени са 68 фамилии с 516 членове на семействата, преките наследници, тяхното местоживеене.
Друга особеност на историческото изложение са представените народни песни от с. Карлъково. Те изпълват текста със запомняща се живост и колорит, дават възможност на читателя да усети атмосферата на съответното историческо време, да го почувства по-отчетливо.
Изказът и информацията в книгата са подчертано конкретни. Именно конкретиката като имена, дати, събития и възможността да бъде съпреживяно историческото време чрез описаните събития правят повествованието ценно за историографията. Всеки изследовател на историята на този регион задължително ще ползва този текст. Стойностен е и за младото поколение не само заради историческото знание, заради искреното и неподправено родолюбие и човечност. Преди всичко заради разбирането и осъзнаването, че неизменна част от живота е приемствеността, че ако все още има потомци на българите- бежанци от Беломорието, то е защото преди тях други поколения са усвоявали времето и пространството и са наслагвали своята опитност и култура и младите хора трябва да ги продължат, приемайки и стъпвайки на стойностното.
Такова е и основното послание на автора към съвременното поколение.
Особен интерес за проучватели и историци представлява "Обобщената справка за семействата, изселили се от с. Карлъково, Драмско през есента на 1944 г., броят на техните членове и преки наследници към 31.12.2008 г. Като констатира, че 60% от българското население се е изселило от с. Карлъково, авторът отбелязва и съдбата на дошлите в България 77 семейства.
На последните страници в книгата авторът е поместил копия на документи от Копирната книга на Драмската Митрополия за периода 1902-1903, потвърждаващи преобладаващо българския характер на населението в с. Карлъково.
Книгата на Костадин Демирджиев "Изтръгнати от корена" е своеобраден принос в българското родознание."
След кратко изказване на автора последва живо и емоционално обсъждане на книгата му. Цветанка Стефанова поздрави Демирджиев за избора на заглавие, защото хората наистина са били изтръгнати от своя корен. Анести Кишишев сподели, че е възхитен от начина по който е написана книгата, от упоритостта и трудолюбието на автора. Същевременно той заяви, че не пожелава на никого да му се случват подобни неща, като тези описани в книгата. Филип Серафимов също поздрави Демирджиев, който не е историк, но с похвално усърдие и родолюбие посвещава две книги на бежанците. Той е пример от който трябва да се учим.
Водещата благодари на всички, които бяха дошли на срещата и отново завърши с израза:"Думите отлитат- написаното остава". Тя призова да записваме историята такава каквато е, за да се помни от поколенията.
24.11.2010 г.
Веска Минова


Литературна среща - посветена на книга на Костадин Демирджиев
Литературна среща - посветена на книга на Костадин Демирджиев
Литературна среща - посветена на книга на Костадин Демирджиев
Литературна среща - посветена на книга на Костадин Демирджиев
Литературна среща - посветена на книга на Костадин Демирджиев