Срещи и изложби


27.10.2010 г. Литературно тържество "Род, родови корени, родословно дърво"
27.10.2010г.

На 27.10.2010 г. от 15.30 ч. в салона на читалището се проведе литературно тържество, посветено на българския род, на родовите ни корени и изработването на родословно дърво. В него участие  взеха ученици от СОУ"Георги Брегов" с преподавател г-жа Маргарита Керемидчиева.  Гости бяха краеведите Георги Пашов и Йордан Готев, а също така и инженер Стоя Пирдопска, която разказа за своите родови корени. Интересните им истории  събудиха любопитството на децата към техните родови корени и ще им помогнат да потърсят предците си, да изработят свое родословно дърво.
В залата всеки ученик можеше да прочете няколко мисли и стихове за рода:
"Българино, знай своя род!"
"Род рода не храни, но тежко томува, който го няма."
"Който рода си не знае и
не подирва да го знае,
който не обича майка си
и родната земя, е човек
извън света"-П.Р.Славейков
Секретар-библиотекарката Веска Минова  беше подредила изложба от книги от отдел "Краезнание" в които са описани историите на много родове от цялата страна, изложено беше и родословното дърво на Васил Левски.  Тя сподели с присъстващите, че младото поколение знае твърде малко за своето близко и далечно минало. Много труд е необходим, за да се събере информация за всеки род. Трябва да се срещаме с много хора, да намерим освен словесни, така също и писменни извори за рода. Писменните източници са много оскъдни. Преди 1800 г. информацията за родовете обикновeно са от предания, а след това се търси по регистрите на гражданското състояние при общините, крепостни актове от турско време, надгробни плочи, училищни и църковни дневници, квитанции. В България в Държавните архиви се пазят данни от 1893 г. насам.
Родознание /Генеалогия/- е наука за изучаване на рода, като общност от хора, които имат един и същ произход, т.е. произлизат от общи прародители, от общ праотец и прамайка. Когато изработваме родословно дърво трябва да имаме данни за І-то поколение / това са наследниците на родоначалника на рода/, ІІ-то поколение-това са неговите внуци, ІІІ-то поколение са неговите правнуци и т.н.
Стоя Пирдопска, инженер от с. Главиница, разказа за своя род и една интересна история за Ангел Разпопов, брат на дядо й. Той бива осиновен от турчин, учи в Париж, става банкер, наследявайки много пари от своя благодетел. Подпомага братята си и техните семейства, дарява средства на читалище "Виделина"- Пазарджик, на църквата в с. Главиница.
Стоя Пирдопска е била провокирана да пише за своите корени още като студентка. Имала професор, който все питал студентите си кой е техния дядо, как се казва прадядо им и т. н.  Тя е написала и стихотворение за рода си, което прочете на срещата. Г-жа Пирдопска призова децата да се опитват да пишат, да събират информация , да се интересуват от всичко. В заключение тя каза, че е живяла достойно, водена от здравия разум и смята, че не е постъпила лошо.
Георги Пашов разказа за своето родно място- с. Поибрене, за по- известните родове там, за рода Пашови. Любопитна е историята за произхода на името на рода им. Ето думите на Пашов: "Прадядо ми Влад Ненов е бил търговец. Често посещавал Цариград по проблеми на търговията. Един път попаднал на гюреш /борба/. След поредната си победа дълго несменяемият първенец турчин се обърнал към зрителите на този спорт с призива:"Имам сили за още една победа. Желаещия да дайде." Прадядо ми набрал сили и кураж и се отзовал. За радост спечелил битката. Несменяемият победител бил победен. Не могъл да понесе  този позор и се заканил да ликвидира българина. На гюреша присъствал и пашата на града. Заканата на победения стигнала до ушите му. Разпоредил се победителят Влад да бъде придружен от охрана във влака до Пловдив. Така и станало. Новият победител в родното си село бил посрешнат повече от сърдечно. Наричали го човека на Пашата. След време почнали да се обръщат към него с думата Пашата. Пашата с годините се превърнало във фамилно обръщение и име.
Прадядо Влад с делата и оформения характер на търговец и човек е спечелил почитта на съвременниците си. Със стока е посещавал пазарите в Одрин, Узунджово и др. Бил е депутат в Оборище и застава твърдо на страната на Бенковски. С оръжие в ръка участва в четата му при първата обиколка, след това заедно с поп Недельо, ръководят отбраната на селото от набезите на черкезите. Разбиват ги при махалите Болчовци, Равни рът и Кайрака. Заложил е всичките си средства за закупуване на оръжие, барут, олово и други боеприпаси.Закупил е половината коне за хвърковата чета, като дал и собствените си. След потушаването на Априлското въстание се укрива из поибренските гори. Ръководител е на малка чета, бранеща поибренци от турските разбойници. След Освобождението е избран за член на околийския съд в Панагюрище. Умира на преклонна възраст - 95 години през 1931 година. Името му е записано на паметника в местността Оборище.
Една от най-големите фамилии в Поибрене е Пашови. Сред тях достойно място заема бащата на моя баща- Делчо Вл. Пашов, моят дядо. 33 години е учил и възпитавал своите ученици. Баща ми Влад, носещ името на своя дядо, наследи педагогическата, бащина професия. С нея крачехме в трудовия си път трима от четирите му деца, между които бях и аз.
Има не малко неща, които могат да се кажат за фамилия Пашови. Ще спомена само, че читалището в село Поибрене носи името на Ванчо Пашов. На това читалище в ръководството и председател  беше баща ми. Ръководеше хора в него и участваше в театралния му колектив. В читалището аз съм правил едни от първите си постановки и след баща ми станах негов председател."
В заключение Георги Пашов каза на децата, че трябва да разширяват и обогатяват своите знания.
Йордан Готев е роден в Централната махала на с. Мухово. Написал е книгата "Село Мухово през вековете".Както казва той е положил усилия да събере и обобщи данни за с. Мухово, да ги опише със съзнанието, че с неговото поколение си отиват от този свят хората, които имат жив спомена за онова "старото" село. А младите, бъдещето на нацията, трябва да помнят и обичат своя род и родния край, да ги топли пламъка на семейното огнище. Той прозова децата да пазят традициите , да приемат ценностите на предците си и да ги предадат на поколенията. Йордан Готев показа изработено от него родословно дърво на едната му баба, а има изработено и на другата си баба. Общо двете родословни дървета обхващат 800 човека. Краеведът е проучил своите корени да шест поколения назад.  Показа на учениците и своя тетрадка в която е описал подробно всеки член на рода си. "Вие трябва да сте просветени, да се интересувате от всичко. Започнете от малки да записвате данни за рода си и така ще направите свое родословно дърво."- каза г-н Готев в заключение.
Срещата беше много интересна и полезна. Тя помага читалищната библиотека освен място за информация, да е и място за възпитаване на младите хора.
 От името на читалището и по повод наближаващия празник 1 ноември- Ден на народните будители, Веска Минова подари на всяко дете книга и лист с модел на родословно дърво.
Учениците и преподавателката им благодариха за добре организираната среща и за полезнатеа информация, която чуха от Стоя Пирдопска, Георги Пашов и Йордан Готев.
Обещахме си още една среща, на която всеки ученик да покаже своето родословно дърво.
До тогава!
На срещата беше подредена изложба от следните книги:
1.Велко Петкански. Попинци-Панагюрско и неговите родове.
2.Димитър Жлегов. Родови корени.
3.Митка Кочева. Наследството на предците.
4.Иван Ерулски. Из миналото на село Поцърненци.
5.Никола Бакалов. Тома Добрев. Исторически и архитектурен резерват Ковачевица.
6.Иван Гергов. Село Левски, Пазарджишко
7.Яко Бойчев. Стрелча.
8.Васил Тодоров. Фотиново.
9.Стоян Костадинов. Дебращица. История и родословие.
10.Георги Пашов. Към корените.
11.Йордан Готев. Село Мухово през вековете.
12.Стоянка Христович. Банкерът.
27.10.2010 г.
Веска Минова


27.10.2010 г. Литературно тържество
27.10.2010 г. Литературно тържество
27.10.2010 г. Литературно тържество
27.10.2010 г. Литературно тържество
27.10.2010 г. Литературно тържество