Срещи и изложби


Премиера на книгата на Продрум Димов "Попътни срещи"
21.10.2010г.

На 21.10.2010 г.  от 17.00 ч. в зала "Устрем" на Младежкия дом в Пазарджик  се състоя премиера на новата книга на Продрум Димов "Попътни срещи". Музикален поздрав поднесе талантливия акордеонист Васил Златанов, ученик на Чавдар Ралчев, от ГШИ при читалище "Хр. Ботев". Той изпълни  Валс мюзет и "Кристал"/модерен танц/ от Филип Бредиф. Авторът и книгата представи Велин Георгиев. Продрум Димов сподели, че на 13 октомври 2010 година книгата е представена в София пред едно невъобразимо множество с повече от 120 човека. Радостен е, че творбата му се приема добре. Константин Генчев поздрави Продрум Димов и каза, че е чел книгата с голям интерес. Той му пожела да напише нова подобна книга, като се ангажира да му предостави материали за някои личности като Асен Калоянов, Кръстьо Генов и др.
Продрум беше поздравен и от членовете на литературен клуб при народно читалище "Отец Паисий" гр. Велинград.Водещата Веска Минова, секретар на НЧ"Хр.Ботев"-Пазарджик, благодари и на двамата творци- Продрум Димов и Велин Георгиев,  като им пожела нови книги и нови срещи.
Публикуваме и изказването на Велин Георгиев, посветено на Продрум Димов и творчеството му:
"Файтонът и неговият пътник Продрум"
Вече шестнадесет години съм на капрата на легендарния Файтон, както го нарече Григор Чернев. Много народ седя на това метафорично возило- 700 души вече. Някои- по няколко пъти.
И на никого не съм взел пукната пара за услугата. А моята услуга, както знаете, не е проста работа, за да бъде ангария...
Разкарвал съм файтона къде ли не, само и само да помогна. Ето и сега. И този път до мен е приседнал един от пътниците, които са ми нещо като постоянни клиенти. Продрум Димов от Пазарджик. За първи път ще кажа, че луд умора няма, както се смята, но вече се уморявам, защото този мой приятел е по-луд и от мене.
Вчера в един вестник, анонсирайки настоящото събитие, казвам, че вече не успявам да прочитам всички книги на Продрум Димов, които се застигат понякога по пощата и откривам в кутията... Ето и тези "Попътни срещи"- вече респектиращ том от 333 страници  и който още на корицата известява, че неуморимият Продрум е срещал по житейските друмища разпознаваеми духовни лица и под текста "Сборник очерци за известни български интелектуалци" са написани имената на Павел Матев, светла му памет, Никола Инджов, Никола Радев, Светлозар Игов, Величко Минеков и т.н.
С ръка на сърцето ще кажа, че макар да не бях се дистанцирал от предишната книга на моя приятел, приех, че този том ще ми каже важни неща чрез устата на рицари на духа, взех да разгръщам книгата и да чета избирателно. Защото ще си призная- има лица, които ги знам в общи линии, та се "срещнах" първо с един от големите скулптури на България- Величко Минеков-пазарджиклия, пред чиито монументални фигури съм стоял с възхищение, като паметника на Паисий например в Благоевград. И не само... Очеркът за него е една сгъстена творческа биография, която запълни белите полета в паметта ми за този даровит монументалист. Това е един респектиращ майстор на длетото, възпитаник на Андрей Николов.
И разгръщайки последната за сега книга на Продрум, случайно попаднах на поетичен цитат. Прочетах го и ахнах.
Изтръгни от сърцето си
топлия цвят,
в който целият свят
е разтворен.
И фонът ще стане червен.
Неспокоен.
После
рисувай каквото поискаш.
Това е любов...
Върнах се три страници назад и видях портрета на мой приятел- поета Анибал Радичев. И се досетих за неговата лирична книга "Междугария". Но искам да кажа нещо за това, което прави Продрум: той ме накара да преоткрия, да преосмисля нещо много важно, което аз бях подминал в книгата на Анибал Радичев. Една знакова строфа, която бях прочел и отминал. Но извадена и посочена на показ, разбираш цената и на този, който я е написал, и на този, който я цитира.
Казвам това, за да изтъкна сериозността на новата за сега книга на Продрум Димов. Акцентувам за сега, защото май вече е на бял свят и друга нова след тази нова- книга-албум... Затова си позволих да говоря за творческата лудост на този човек и не преследвам коварна цел за злепоставяне, напротив- ще подчертая дебело, че и "Попътни срещи" е едно полезно четиво за масовия наш читател, макар много сериозно да ме притеснява езикът на автора. И тъй като най-масовият читател вече е малцинствена група от пишещи и други приятели на книгата, ще кажа още нещо за най-сериозната за сега книга на Продрум: тя е ясна, четивна, не се нуждае от анализи и коментарии, тя е настолна книга за всеки човек, който иска да научи що за хора са хората на художественото слово, преди всичко Примерът, който дадох, е красноречив и той обяснява много неща- преди всичко нуждата от тази книга. Да се срещнеш и ти с толкова много хора на духа е цяло удоволствие. Затова се моля и мен да не ме напуска лудостта. Тази лудост е изписана в следата, която оставя Файтонът, а си тананикаш рефрена:
На стар файтон към звездна кота
и аз се движа.
И се измъквам от живота
жив!- за завиждане...
ПОСЛЕПИС, КОЙТО ТРЯБВАШЕ ДА БЪДЕ НАЧАЛО
Свидетел съм на неимоверните усилия на Продрум Димов да живее живота на цялата творческа интелигенция. След настъпилите промени той излезе на духовното поприще и сякаш постави ново начало в своя живот. Григор Чернев е нумеролог и от него знам, че името Продрум не случайно е дадено на нашия човек. Роден за друм, вече 77 години този млад дух и биологичен феномен ме кара да се изненадвам от невероятната енергия, която носи в себе си. Преди малко казах, че той живее живота на цялата ни творческа интелигенция и мисля ,че тепърва ние ще преоткриваме този изключителен дух, който написа и издаде цяла поредица от художествено-документални книги, които са плод на дългогодишното му общуване и сътрудничество с редица известни български писатели.
Почти всички съм представял. И винаги съм се изумявал, че Продрум е рядък човек. Освен, че е един чудесен човек и приятел, той непрекъснато крои нови и нови планове, насрочва среща след среща, води записки, общува с много и различни творци, кани ги в Пазарджик и ги представя на съгражданите си. И от тези паметни срещи на творци, главно писатели, тръгват интервютата му с тези хора, после навлиза по-сериозно в творчеството им, в биографиите им и започва поредицата- книга след книга. Ще спомена някои. "Споделено завинаги", "Щрихи от нашето време", "Незаглъхващи мигове"- документална книга за Христо Радевски, "Докосвания"- за Дамян Дамянов, "Струйки от чистия извор"- за Яко Молхов, "Иван Динков отблизо"- тази книга е пълна с духа на този голям наш поет. Продрум е общувал много дълго с него. И ни го е показал такъв, какъвто е- неспокоен, мислещ, широко скроен, мащабен...Книги за Иван Сестримски, за Евтив Евтимов. И още. И още. Ще има още, защото Продрум е неизчерпаем. И главното- неуморим. И още по-главното- той живее с тревогите на творците, обича ги и им дава кураж. Такъв самоотвержен човек не се ражда всеки ден. Трябва да гледаме на него като на човек с мисия. Човек цяла институция.
Да си жив и здрав, Продруме. Прав ти друм.
13.10.2010 г."



Премиера на книгата на Продрум Димов
Премиера на книгата на Продрум Димов
Премиера на книгата на Продрум Димов